Перинеум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Перинеум
lang=bg
Мъжки перинеум
Женски перинеум
Латински perineum
Атлас Перинеум
Артерия перинеална артерия, дорзална или дълбока артерия на пениса
Нерв перинеален нерв, задни скротумни нерви, дорзален нерв на пениса или клитора
Лимфа повърхностни ингвинални лимфни възли
Перинеум в Общомедия

В анатомията на човека перинеум (на гръцки: perinéumпреграда) или междинница се наричат меките тъкани (мускули и фасции), които затварят отдолу кухината на малкия таз. При мъжа това е областта между ануса и скротума, а при жената – между ануса и големите и малки срамни устни.

Перинеумът е ерогенна зона за мъжете и жените.[1] Разкъсвания на перинеума често се появяват при първо раждане, но рискът от подобни наранявания може да бъде намален, чрез неговото масажиране.[2]

Анатомия[редактиране | редактиране на кода]

Мускули на мъжкия перинеум
Мускули на женския перинеум

Тази анатомична област е разделена на два триъгълника: преден – урогенитален (trigonum urogenitale), и заден – анален (trigonum anale). Границата между тях се нарича tubera ischiadica. Перинеумът е изграден основно от мускули покрити с фасции (мускулни обвивки), които формират тазовата и пикочно-половата диафрагма.

Тазова диафрагма[редактиране | редактиране на кода]

Тазовата диафрагма (diaphragma pelvis) образува дъното на малкия таз. В нея се разполага тясна пролука (hiatus urogenitalis), простираща се от лонното съчленение до ректума. През нея преминава пикочния канал и влагалището (при жените). Тази диафрагма обхваща аналната част на ректума и самия анус.

Мускули[редактиране | редактиране на кода]

Тазовата диафрагма е съставена от три мускула:

  • мускул повдигач на ануса (m. levator ani) – води началото си от сухожилната дъга на мускула arcus tendineus m. levatoris ani, след което се насочва надолу и назад към срединната равнина, като обхваща долната част на ректума.
  • опашен мускул (m. coccygeus) – допринася за изграждането на тазовото дъно, като прикрепва опашната кост към седалищната кост. Започва от spina ischiadica и lig. sacrospinale, а завършва на опашната кост и върха на кръстцовата кост.
  • външен анален сфинктер (m. sphincter ani externus) – обхваща ануса и крайната част на ректума. Тръгва отпред от сухожилния център и от съединителната тъкан на подкожието, след което се насочва назад към lig. anococcygeum. Изграден е от три части – повърхностна (pars superficialis), подкожна (pars subcutanea) и дълбока (pars profunda), чрез която се осъществява плътното затваряне на ануса.

Фасции[редактиране | редактиране на кода]

Тазовата диафрагма притежава две фасции, които я покриват отвън и отвътре:

  • горна фасция на тазовата диафрагма (fascia diaphragmatis pelvis superior) – намира се от вътрешната страна на тазовата диафрагма, представлява продължение на илиачната фасция и покрива горната повърхност на мускула повдигач на ануса и опашния мускул.
  • долна фасция на тазовата диафрагма (fascia diaphragmatis pelvis inferior) – покрива долната повърхност на тазовата диафрагма и ограничава от вътрешната страна ямата, разположена между повдигача на ануса и седалищните върги.

Пикочно-полова диафрагма[редактиране | редактиране на кода]

Пикочно-половата диафрагма (diaphragma urogenitale) се намира в областта на урогениталния триъгълник. През нея преминава пикочния канал и влагалището (при жените).

Мускули[редактиране | редактиране на кода]

Съставена е от следните три мускулни групи:

  • дълбок напречен перинеален мускул (m. transversus perinei profundus) – изграден от мускулни снопчета, които се захващат за седалищната (os ischii) и лонната кост (os pubis), като по-голямата част от тях завършват в сухожилния център на перинеума (centrum tendineum perinei). При жената през него преминават уретрата и влагалището.
  • външен сфинктер на уретрата (m. sphincter urethrae externus) – обхваща пикочния канал и представлява видоизменена част на дълбокия напречен перинеален мускул.
  • допълнителни мускули при жените (m. compresor urethrae и m. sphincter urethrovaginalis)

Повърхностните мускули на перинеума са разположени върху дълбоките. Към тях се причисляват следните три мускула:

  • седалищно-кавернозен мускул (m. ischiocavernosus) – изхожда от седалищните върги, покрива отдолу и встрани крачетата на пениса, продължава се към гърба на същия, вплита се в tunica albuginea, и се свързва с мускулната разтеглица на същия мускул от другата страна. При мъжете той отговаря за ерекцията, като при съкращението си притиска венозните съдове на пениса и затруднява кръвния ток, а също и изстисква крачетата, при което кръвта се насочва в по-предните части на кавернозните тела.
  • булбоспонгиозен мускул (m. bulbospongiosus) – при мъжа започва с общ сухожилен шев, който е прикрепен за луковицата на гъбестото тяло на пениса, а при жената покрива отвън двете преддверни луковици, като дорзално се вплита в сухожилния център на перинеума, а напред достига до клитора. В първия случай спомага за изхвърлянето на спермата и урината, а при втория – съкращението му води до стесняване входа на влагалището.
  • повърхностен напречен перинеален мускул (m. trasversus perinei superficialis) – играе роля на фиксатор на сухожилния център на перинеума. Започва от седалищните върги и в срединната равнина се вплита в сухожилния център.

Фасции[редактиране | редактиране на кода]

Пикочно-половата диафрагма също притежава две фасции, които се сливат по нейния преден и заден край:

  • горна фасция на пикочно-половата диафрагма (fascia diaphragmatis urogenitalis superior) – покрива горната повърхност на урогениталната диафрагма.
  • горна фасция на пикочно-половата диафрагма (fascia diaphragmatis urogenitalis inferior) – обхваща външната повърхност на дълбокия напречен перинеален мускул и външния сфинктер на уретрата.

Повърхностните мускули на перинеума са покрити от повърхностната фасция на перинеума (fascia superficialis perinei). Тя се захваща латерално за долните клонове на лонните кости и клоновете на седалищните кости, напред прехожда във фасцията на пениса (или клитора), а назад се слива със сухожилния център и фасцията на задния ръб на пикочно-половата диафрагма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Winkelmann RK. The erogenous zones: their nerve supply and significance // Mayo Clin Proc 34 (2). 1959. p. 39 – 47. (на английски)
  2. Shipman, M. K., Boniface, D. R., Tefft, M. E., McCloghry, F. Antenatal perineal massage and subsequent perineal outcomes: a randomised controlled trial // British Journal of Obstetrics and Gynaecology 104 (7). July 1997. DOI:10.1111/j.1471-0528.1997.tb12021.x. p. 787 – 91. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]