Анус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анус
Развитие на аналната кухина при първично- и вторичноустни
Латински anus
Атлас анус
Система храносмилателна, понякога пикочно-полова
Артерия долна ректална артерия
Вена долна ректална вена
Нерв долни ректални нерви
Лимфа повърхностни слабинни лимфни възли
Прекурсор Проктодеум
Анус в Общомедия
Анатомия на мъжко тяло

В анатомията, аналната кухина е външният отвор на ректума. Изходът се контролира от два мускула наречени сфинктери. Фекалиите напускат тялото през него по време на процеса на изхвърляне на изпражнения, което е и основната функция на аналната кухина. При повечето животни, от простите червеи до слоновете и хората, има цилиндричен канал, през който минава приетата храна. Той започва с устата и завършва с аналната кухина.

Аналната кухина играе роля и в сексуалността, въпреки че отношението към аналния секс е много непостоянно и дори той е определян за незаконен в някои страни. Тази тема често е смятана за табу и обикновено е свързвана с много различни вулгарни изрази.

Роля в изхвърлянето на изпражнения[редактиране | редактиране на кода]

Налягането, което се появява, когато ректумът е пълен с фекалии, ги избутва към стените на аналния канал. Съкращенията на мускулите на коремните и тазовите стени също допринасят за преминаването на изпражненията през ануса. Вътрешният анален сфинктер, който се съкращава неволево, помага налягането да се успокои при навлизането на фекалиите в ректума. След това той се съкращава, фекалиите преминават в аналния канал и чрез перисталтични движения напускат тялото.

За да предпазят ануса от болести и да повишат хигиената си, хората често почистват външната му част след изхвърляне на изпражнения. Едно изплакване с вода или избърсване с тоалетна хартия са най-често срещаните действия за тази цел.

Роля в сексуалността[редактиране | редактиране на кода]

Анусът има висока концентрация на нервни окончания и е ерогенна зона. Теорията на Зигмунд Фройд за психологичното развитие, например, предполага, че прохождащите деца си доставят удоволствие, чрез задържането и изхвърлянето на изпражнения.

Аналните сношения могат да бъдат приятни и за двамата участници в половия акт. За получаващия партньор, удоволствието от аналния секс е свързано със стената, разделяща ректума и вагината (при жени) или простатата (при мъже). За партньора, който вкарва члена си, стегнатостта на ануса често е определяна като източник на удоволствие в проникващия анален секс. Аналните сношения понякога са причислявани към хомосексуалните връзки и са считани за извратени. В някои страни тази тема се смята за табу и се обосновава като морално престъпление, заслужаващо сурово наказание. В САЩ между 17-и и 19 век „антисодомистки“ закони отпращат множество хора в затвора, женени и неженени, хетеросексуални и хомосексуални. В много щати, в определението за „содомия“ се включва и фелацио. Чак през 2003 г. конституционният съд на САЩ отменя последните такива закони, все още съществуващи в 24 щата[1].

Аналният секс невинаги включва проникване. Анусът също играе важна роля в оралния секс. Разтеглянето на ануса може да стимулира нервите около него и това се смята за много приятно. Също така трябва да се полагат грижи за поддържане на еластичността. Лубрикантите са широко употребявани в аналния секс.

Пубертет[редактиране | редактиране на кода]

По време на пубертета, когато хормонът тестостерон ускорява окосмяването по тялото, такова започва да се появява около ануса. Въпреки първоначалната рядкост на космите, тя се премахва с края на пубертета, ако не и по-рано.

Здраве[редактиране | редактиране на кода]

Човешки анус от мъжко тяло
Човешки анус от женско тяло без окосмяване

Хигиената е много важна за здравето на ануса и при аналния секс. Измиването с омекотяващ сапун и вода поддържа ануса чист. Обикновените сапуни и прекалено силното избърсване с тоалетна хартия нараняват кожата около ануса и могат да предизвикат сърбеж или болки. Нематодите понякога са източник на анален сърбеж

Проникването с полов член или секс играчка може да нарани и дори разкъса вътрешността на ануса. Лубрикантите са препоръчвано средство за лесно навлизане през ануса. Рискът за увреждане на аналния сфинктер също трябва да се има предвид. Също така ако анусът е разкъсан, може да причини фистула, която не само води до фекално протичане, но и е трудна за лекуване.

Упражненията могат да повдигнат тонуса на външния сфинктер.

Козметика[редактиране | редактиране на кода]

Бръсненето, подстригването, епилацията или кола маската почистват областта около ануса от нежеланото окосмяване. Аналното избелване е процес, при който аналната област, която потъмнява с възрастта, е осветлявана за по-млад вид. Тази практика е свързвана с много здравословни проблеми. Аналният пиърсинг е сред най-опасните пиърсинги и обикновено пречи на функциите на ануса.

Патология[редактиране | редактиране на кода]

Болестите на ануса включват анален рак, абцес, брадавици, фистула, анални цепки, сърбеж и хемороиди. Анусът е също така често срещано място за сексулни инфекции. Родилните дефекти на ануса вклюбчват стеноза и перфорация на стените му.

Уврежданията на аналния сфинктер, причинени от немарливост, грубо бурно проникване на пениса в аналния канал, понякога неизбежна хирургична намеса и в областта на отвора може да доведе до плоскота и/или фекална несдържаност и хронична констипация.

В психологията терминът на Фройд за аналната фиксация е често използван.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​