Пикочопровод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
1-Пикочно-полова система, 2-Бъбрек, 3-Бъбречно легенче, 4-Пикочопровод, 5-Пикочен мехур, 6-Уретра, 7-Надбъбречна жлеза, 8-Бъбречна артерия и вена, 9-Долна празна вена, 10-Коремна аорта, 11-Обща хълбочна артерия и вена, 12-Черен дроб, 13-Дебело черво, 14-Таз

Пикочопроводът (или уретер) е част от отделителната система, двоен тръбест орган, свързващ бъбречното легенче (на латински: pelvis renalis) с дъното на пикочния мехур. Пикочопроводът при възрастен човек има дължина около 25 – 30 см и диаметър 3 – 4 мм, като може да варира при различните индивиди. По своето протежение има три стеснения: при излизането си от бъбречното легенче, стеснение на нивото на 2 – 3 лумбален прешлен и стеснение при навлизането му в пикочния мехур. Тези стеснения могат да се окажат препятствие за изхвърлянето на образувани в бъбрека камъни.

Хистологичен строеж[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на стената на пикочопровода е подобен на малките и големите чашки на бъбречното легенче. Лигавицата му образува надлъжни гънки. Мускулната обвивка е представена от 3 гладко мускулни слоя. Външната му обвивка е адвентиция.