Вулвовагинитът е възпалително заболяване по срамните устни и вагината при жените, което се предизвиква от инфекции, предавани по полов път. Сред най-честите причинители се отбелязват инфекции с херпес симплекс вирус 2 и папилома вирус, с усложнение на развити кондиломи.
Хламидийните инфекции и техните специфични хламидийни кондиломи също водят до развитие на вулвовагинит. От бактериите най-известните причинители са стафилокок, найсирия и гонорейните бактерии. Кандидозата и вагиналните трихомонаси са следващите най-чести причинители на вулвовагинит.
Сред неинфекциозните причинители на заболяването се отбелязват травматичните увреждания - физични травми след груб полов акт и перверзии, както и попадането на чужди тела, което се случва главно при деца и при жени с висок промискуитет, които прибягват до по-абстрактни форми на самозадоволяване.
Други чести причинители са алергичните прояви след контакт с медикаменти, към които има изразена чувствителност. Такива са най-често антисептичните разтвори, използвани с профилактична цел, контрацептивите и козметичните средства - сапуни, детергенти и други. Бельото от синтетична тъкан и често използваните химикали в пералната индустрия са друг чест причинител на алергичен вулвовагинит.
Вулвовагинитът може да бъде усложнение след инфекции с плосък лишей, склерозиращ атрофичен лишей, афтоза или псориазис.
Анатомичната структура на женските полови пътища често е преподставка за проникване на инфекции от външните полови пътища през вътрешните до ендометриума на матката, а оттам и до интраперитонеалното пространство. Основната и единствена защита срещу проникващите бактерии при жената е естествената бариерна функция на биохимичната флора във влагалището. Основна роля играе силно киселото рН на женската репродуктивна част от тялото, която достига стойност до 4 и не позволява развитието на външни патогенни бактерии. Централната роля се изпълнява от специални ацидофилни лактобацили, които играят в 95% ролята на естествен защитник срещу външни нашественици.
Този естествен бариерен механизъм може да се наруши само по два начина!
Тази защитна функция може да се наруши посредством масивен внос на силно патогенни микроорганизми или увреждане на лактобацилната флора във влагалището, в резултат на някои хормонални нарушения - естрогенов дефицит, който намалява основния субстрат на естествените бактерии - гликоген. Друг начин за увреждане на естествената бариера е продължително прилагане на антибиотици и хормонални препарати, което предизвиква дисбактериоза и често прогресира до развитие на кандидозен вулвовагинит.
Клиничната находка е специфична. Появява се характерно вагинално течение, което има специфичен цвят, мирис и консистенция. При обилна ексудация, секретът изтича навън и овлажнява срамните устни, щипе и нацапва бельото. Забелязва се възпаление на лигавицата и оток в областта на външните срамни устни, парене и силна болка.
Диагнозата се поставя посредством взимане на влагалищен секрет и поставяне на микробиологична експертиза. Наблюдава се под микроском с оцветяване по ГРАМ или чрез метиленово синьо. Приложение намира и методът за оцветяване по Гимза.
Лечението се осъществява посредством протоколите за консервативна терапия. Прилагат се локални препарати с клиндамицин крем или вагинални таблетки с клотримазол. Пероралната терапия включва прием на клиндамицин, ацикловир, валаацикловир - според вирусната генеза на заболяването, и метронидазол на таблетки.
