Стоян ЧАКЪРОВ е национален консултант по урология. Национален консултант по обща медицина.
- Каква е функцията на пикочния мехур?
- Основните функции са две. Едната е да събира урината, която се отделя от бъбреците. С други думи - той е колектор на урината. Втората функция е да изхвърля по определен начин урината, която се е събрала.
- Какво е цистоскопия?
- Основно урологично инструментално изследване. Тя представлява оглеждане на пикочния мехур със специален инструмент, наречен цистоскоп. Той се вкарва в пикочния мехур на човека през пикочния канал. При жените цистоскопия се извършва много по-леко и е по-малко болезнена.
- Защо?
- Защото жената има много къс пикочен канал - само 2 до 3 см.
- А при мъжа?
- При него пикочният канал е цели 23 до 25 см. Вкарването на инструмента там може да бъде доста неприятно. Но когато се работи правилно и професионално, манипулацията не е болезнена. Съвсем спокойно може да се направи и без упойка.
- Ако пациентите са свръхчувствителни?
- Тогава прилагаме различни видове обезболяване на пикочния канал. Най-често се вкарва локално обезболяващо средство. При по-тежки случаи или при трудности, свързани със самата цистоскопия, се налага по-сериозна упойка (най-често спинална).
- Какво става, ако една цистоскопия мине леге артис?
- В такъв случай човек може спокойно да си отиде вкъщи или на работа.
- Цистоскопиите могат ли да завършат нежелателно?
- Да. Могат да завършат с възпалителен процес, с инфекция на пикочните пътища. Изисква се антибиотично лечение, понякога продължително.
- Какво е инконтиненция?
- Незадържане на урината, която вече се е събрала в пикочния мехур. Тя може да бъде доста неприятно състояние.
- Има ли различни типове инконтиненция?
- Да. Най-често тя се предизвиква от някои ятрогенни действия (например при трансуретрални операции, когато се правят резекции на простатната жлеза, на склерози на мехурната шийка). В такива случаи може да се наруши целостта на мускула, който затваря пикочния мехур. Други типове инконтиненция се срещат твърде често при жените. При тях формата се нарича стрес-инконтиненция. Тя представлява изпускане на урина, невъзможност за задържане при физически напрежения и усилия - ако жената се опита да вдигне нещо тежко, ако киха или кашля силно.
Стрес-инконтиненция се наблюдава и при усилен смях. При някои жени, особено ако са в менопауза, се среща друг вид инконтиненция - част от задържащия механизъм е един малко по-слабо изразен ъгъл на женската уретра. Когато този ъгъл се изправи, жената по-често получава незадържане на урината. Всички форми на незадържане, за които говоря, могат да бъдат коригирани по хирургичен път. Години наред при жени със стрес-инконтиненция или с отслабено тазово дъно се правеше операция, която прикрепваше предната мехурна стена заедно със стените на влагалището към костната стена. По този начин пикочният мехур и влагалището се повдигаха - така, че да се възпрепятства изпускането на урина. Днес има много по-модерни методи за контролиране на незадържането. Преди 10-15 години беше модерно да се правят т.нар. тефлонови инжекции. Около неспособния мускул се инжектираше тефлон - във вид на нещо като възглавнички. Но резултатите не бяха много добри. Днес при жените най-често се правят т.нар. слингови операции - под пикочния канал се прокарват специални ленти. Те не се резорбират от организма - остават там, където са фиксирани и повдигат уретрата така, че пречат на изпускането.
- Известен сте с интервенциите, с които замествате пикочния мехур.
- Да. Правя го и при мъже, и при жени - когато има напреднал рак на мехура. В такива случаи слинговите операции не могат да се прилагат. Извършват се други интервенции, при които се използва силата на тазовото дъно. Някои от най-тежките форми могат да се коригират и чрез изкуствени сфинктери. Това са специални системи, които се имплантират около уретрата. Системата е нещо като надуваем пръстен, който се намества в подходящи места на тялото. Пръстенът затваря пикочния канал и се напълва с течност. Когато пациентът иска да уринира, чрез помпичка течността се изпуска в резервоара. На практика болният се освобождава и може да уринира. Операцията е доста сложна и трудна. Обременена е с усложения, понякога има неуспехи.
- Как попадат чужди тела в пикочния мехур?
- При използване на предмети за мастурбация. Преди време оперирах един изключително тежък случай. Пациентът беше вкарал в пикочния си канал игла. Той не каза това. Но иглата беше нечиста, инфектирана. Болният получи много тежко усложнение, наречено гангрена на Фурние. Наложи се да премахна цялата кожа на скротума. Отстраних и тестисите. В противен случай човекът щеше да загине. Когато стигнах до пикочния канал, намерих иглата. Човекът оживя, но остана без тестиси.
- Кога се прибягва до литотрипсия?
- Литотрипсията е метод, при който камъкът се разчупва, разтрошава се, без да се режат тъканите. Ако камъкът е много голям, няма пространство, в което да се работи, нито има инструменти с огромни челюсти. А и да имаше, те могат да се вкарат през пикочния канал. Но камъни с диаметър 2-3 см се разчупват в пикочния мехур. Фрагментите, които се образуват, се изхвърлят чрез евакуаторна система.
- Чести ли са туморите на пикочния мехур?
- За съжаление са много често явление - обикновено в страни с усилено тютюнопушене, каквато е България. Връзката между тютюнопушенето и туморите на пикочния мехур е пряка.
- Самото пушене ли е причината?
- Не. Причината е вродената склонност на организма да образува тумори. В световните статистики тези тумори заемат пето-шесто място по честота, каквато е и годишната причина за смъртта на хората.
- Как е в България?
- На световно ниво сме... За съжаление болните идват твърде късно за лечение на туморите в пикочния мехур.
- Те различни ли са по видове?
- Да. Съществуват два вида - според дълбочината, в която те навлизат в дебелината на мехурната стена. Разделението на туморите е много характерно и много важно. Пикочният мехур е кух орган. Туморът се развива или на повърхността на кухината, или в дълбочината на стената на мехура. Когато се разпространява, туморът расте на повърхността на стената - тогава е повърхностен. Но когато навлезе в дълбочината на стената, става инфилтративен тумор. От вида на туморите се определя и формата на лечението им.
- Кои са другите рискови фактори за карцином, освен тютюнопушенето?
- Моето дълбоко убеждение е, че както ракът на пикочния мехур, така и редица други заболявания, имат генетична обусловеност. При едни и същи външни негативни въздействия различните организми реагират по различен начин. Други неблагоприятни фактори са въздействието на деривати на анилиновите съединения, някои катрани. Съществува теория, че някои вируси могат да предизвикат развитието на туморни процеси.
- Ние се намираме в един безкраен преход. Хората са в постоянен стрес. Има ли значение той за заболяванията?
- Стресовите ситуации са основни причинители на развихрянето на всяко заболяване. Но какво ще бъде това заболяване зависи не от вида на стреса, а от вида на генетичната информация на организма. Затова при един и същи стрес - психичен или физически тормоз - един организъм развива психични отклонения, друг - язва на стомаха, трети - диабет, четвърти - високо кръвно налягане, пети - карцином.
- Какви са симптомите при тумор на пикочния мехур?
- Те са коварно заболяване. Не са болезнени. Когато един тумор на пикочния мехур започне да предизвиква болка, нещата са отишли трагично далече. Първите симптоми са изключително важни. Огромният брой от случаите протичат с един много характерен и важен признак, който всеки е длъжен да познава - да знае, че става дума за нещо много сериозно и опасно. Това е т.нар. безболкова хематурия, при която човек уринира кръв. Това се случва след мъчителни болки, след спазми на пикочния мехур, след парене и дразнене по пикочния канал. Но може да уринира кръв абсолютно безболезнено. Основен признак на туморите е, че хематурията най-често е безболкова.
- Как се постъпва в такива случаи?
- Болният веднага трябва да бъде изпратен при уролог, който отговорно да изясни причината за кървенето.
- Така ли става в практиката?
- Точно обратното. Определен човек уринира кръв и отива при своя лекар, който не е добре подготвен и осведомен. Много често чувам пациентите да разказват различни случаи. При наличие на кръв в урината лекарите им казват, че най-вероятно някоя песъчинка е одраскала пикочните пътища. Това е груба лекарска грешка! Това е невежество!
- Защо?
- Защото песъчинките много трудно могат да одраскат пикочните пътища и да доведат до отделяне на кръв.
- В България поне 70 на сто от хората имат песъчинки и по-дребни камъчета в урината.
- Точно така е. По тази логика всички трябва да имат хематурия... Което въобще не е вярно. Пикочните пътища са са така устроени, че не предизвикват кървене при одраскване от песъчинки.
- А какво става с пациента?
- Той се успокоява - е, някаква си песъчинка...На всичкото отгоре хематурията спира след ден-два без всякакви последици. Минават няколко месеца. Отново се появява кръв. Болният пак отива при лекаря и той отново го успокоява, че има песъчинки. Третият път е след около 6 месеца. Човекът вече си знае. За какво му е за ходи на лекар, щом има песъчинка?! И така - докато минат година или две. И един прекрасен ден (който въобще не е прекрасен) болният започва да уринира кръв. Но тя не спира след два дни, а продължава да тече. Всяко уриниране е кърваво. Минават няколко дни. Съпругата казва: “Много си блед. Какво става?”. И започва хукването по лекари.
- Какво се оказва?
- Че пациентът вече има напреднал тумор на пикочния мехур. В урологията има една стара сентенция: хематурия е равна на цистоскопия. Днес има повече начини, с които можем да открием туморите. Но в началото цистоскопията е най-важното средство.
- От колко години извършвате операцията, с която замествате пикочния мехур?
- От 15.
- Колко болни сте оперирал?
- Около 200.
- Какво установихте?
- Че тези, които са имали необходимост от премахване на пикочния мехур, обикновено са прекарали над една година с нелекувана хематурия.
- Тежки ли са операциите?
- Повърхностните тумори могат да бъдат лекувани успешно чрез изрязване през пикочния канал или чрез т.нар. трансуретрална резекция (ТУР). Имам пациенти, които поддържам години наред с такава операция. Тя може да се повтаря многократно. Изрязвал съм тумори на болни по 15-20 пъти. Хората не само че са живи и здрави, но имат и пикочен мухур. Някои повърхностни тумори могат да се превърнат в инфилтративни. Когато туморът навлезе в дълбочината на стената на пикочния мехур или започне да инфилтрира в околни тъкани, може да помогне само радикална операция. Тя е тежка и голяма. Премахва се пикочния мехур и някои структури около него. При мъжа радикалната цистектомия включва премахване на простатната жлеза, на семенните мехурчета, на крайните части на семепроводите и почистване на лимфните възли чак до разклонението на аортата. Жените страдат много по-рядко. Съотношението е 1: 5. Според всички големи статистики боледуват около 80 процента мъже и 20 процента жени. Операцията е тежка и сложна, но ние я правим дори без да преливаме кръв.
- Какво става с човека, който вече няма пикочен мехур? Къде отива урината?
- След 15 години практика (операцията я създадох сам) вече има световен консенсус, че това е най-доброто, което може да се направи. Правя нов пикочен мехур от крайната част на тънкото черво. Поставям новия мехур на същото място, съединявам го с пикочопроводите. Болният има възможност да уринира по естествен начин.
- Какво бихте искал да знаят вашите колеги?
- Като национален консултант по урология аз умолявам своите колеги да не правят открити операции. Да прилагат или трансуретрална резекция, или радикална операция.
- А какво е най-важното, което трябва да знаят читателите?
- Познанията и преценките на уролога не са от пакета на общопрактикуващия лекар. Той не трябва да се опитва да лекува урологични заболявания. Пациентът е длъжен да знае, че когато GP-то не го изпраща при уролог, трябва да се погрижи сам за себе си. Никога да не оставя урологичните си страдания неизяснени докрай. Уважаеми читатели, проявявайте активност в своето лечение! Това е абсолютно необходимо, за да се предпазите.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА